За камилата и иглените уши

Много хора са чували някакъв вариант на израза „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богаташ да попадне в Рая.“. Произходът му е от Новия завет на Библията, Евангелие от Марк 10:17-25 и Лука 18:18-25. Точният израз е „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.“ (Марк 10:25, Лука 18:25) и е очевидно осъдителен относно притежаващите богатство. Днес малко хора вярват в Бога в активен смисъл и това често води до отхвърляне на всеки текст или поука с религиозен произход. На религиозните текстове обаче много често може да се даде чисто светско (секуларно) значение, което дори може да съвпада с научни истини или хипотези. Това позволява дори на невярващия да се поучи от мъдростта на миналото. Този текст е пример за нерелигиозно тълкувание на религиозна притча, с голямо значение за съвременния човек и неговия свят.

Цивилизованият свят - изтощен от опитите да премине през иглено ухо.

За да се разбере смисъла на израза за камилата и иглените уши в съвременна светлина е необходимо да се преразкаже цялата притча, на която тези думи на Иисус Христос са завършек.

А тя е следната, Лука 18:18-25.

¹⁸ И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? ¹⁹ А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
²⁰ знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
²¹ А той рече: всичко това съм опазил от младини.

²² Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

²³ А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

²⁴ Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!

²⁵ Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

С други думи при Христос идва „твърде богат“ човек и го пита, как да постигне вечен живот. Той твърди и Христос потвърждава неговия праведен живот, сиреч богаташът няма грехове в смисъла на „не убивай, не кради“ и следователно е придобил богатство по праведен и законен начин. Въпреки това едно не му достига – Христос го съветва да продаде и раздаде богатството си и да тръгне след него.

Тълкуването на всяка притча изисква някакъв символизъм. Тук предлагам следнят. „Вечният живот“ не следва да се разбира буквално като продължителност на биологичния живот, а като качество на живота, като постигане на пълноценен божествен живот, на познание и интимност с Бога. За днешния човек, който не признава съществуването на Бога, представата за „вечен живот“ се превръща във вътрешен психологически мир, в познаване на себе си, света, обществото и природата, които носят душевно спокойствие, психическо равновесие и хармония с обкръжаващата социална и природна среда. Това е „царството Божие“. Така богатият, който идва при Христос, е една неспокойна душа, която въпреки богатството и праведния си живот чувства някаква вътрешна липса и търси начини да я попълни.

Самият Бог е символ на идеята за по-добър обществен живот. Точно затова той е носител както на законите „не убивай, не кради“ и т.н. така и на идеята за любов към ближния. Съветът към богатия да остави богатството си и да тръгне след Христос означава богатият да преодолее необходимостта от лично обогатяване и да се посвети на идеята за по-добро общество.

Богатият се натъжава, тъй като не иска да се раздели с богатството си. Тук можем да намесим съвременната психология. Каква е зависимостта на богатия от богатството? Очевидно, богатият не може да изостави богатството си, когато го свързва с незаменима част от вътрешния си живот, когато то е станало „част от същността му“ и без него той губи своята идентичност. Това се получава, когато богатството е средство за (свръх)компенсация на комплекс за малоценност. Чувството за малоценност е болезненото, а свръхкомпенсацията е неговото обезболяващо средство, не лечение, а именно обезболяващо средство, което трябва да се приема редовно и постоянно. Точно чувството за малоценност е онова вътрешно душевно безпокойство, което води богатия при Христос, но Христос дава неприемлив съвет – остави настрана обезболяващите и се посвети на идеята за общественото благо. Но за комплексирания човек това е психически неприемливо, а според Христос и невъзможно. Затова той изрича фразата за камилата и иглените уши.

Съветът на Христос е за богаташи, които не страдат от комплекс за малоценност, чиято вътрешна ценност не е обвързана с богатството им и не се губи заедно с него за да предизвика психическа болка. Това е богаташ, който истински търси праведния живот и за когото съветът на Христос е изключително ценен – остави богатството и се посвети на обществото, на хората, на ближния. Много ще кажат – ами то няма такива богаташи! Не, не е вярно, има. Ако потърсите в интернет ще намерите примери, макар и много редки на фона на останалите. И между другото, идеята за благотворителност на богатите почива именно на този съвет на Христос – богатите се стремят да съчетаят несъвместимото – хем да следват съвета за отказ от богатство, хем да не се отказват от него, което поражда само едно възмутително лицемерие.

Не по-малко интересно е, че точно преди притчата за камилата и иглените уши се разиграва една друга сцена (Марк 10:13-14, Лука 18:15-16).

¹³ И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.

¹⁴ Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

Според Алфред Адлер комплексът за малоценност се формира в детството поради неправилно отношение на възрастните, главно родителите, към децата. В рамките на психологическата трактовка тук имаме описание точно на тази ситуация – възрастните, в горния цитат учениците на Христос, възпрепятстват децата да бъдат „докоснати“ от Бога, т.е. да им се даде начало, което ги води към душевен мир, мъдрост и спокойствие – път към „царството божие“. Затова „Иисус възнегодува“. Децата се раждат „чисти“, без психически проблеми. Проблемите им в по-късна възраст ги създава обществото, в частност, като им създава чувство и комплекс за малоценност, чиято компенсация в случая с богатия е богатството.

Съществено е да се отбележи, че съветът на Христос към богатия ясно противопоставя идеята за лично обогатяване на идеята за добър обществен живот, т.е. личното обогатяване е обществено вредно, като минимум защото отклонява усилията от общественото към личното благо. Днешната пазарно-капиталистическа догма твърди точно обратното – позволете личното обогатяване на инвеститори и предприемачи и ще се получи всеобщо благоденствие. С тази идея в края на 80-те развалихме социализма и още не се отказваме от нея, като приписваме на собствения си капитализъм някакви негативни различия от този на запад. Илюзията се поддържа от богатството натрупано от Запада през вековете на капитализъм. Но негативните обществени последствия не могат да бъдат избегнати – всички индустриализирани по капиталистически модел страни, вкл. бившите социалистически, имат отрицателен прираст на населението. Разликата между капитализма и социализма беше, че капитализма очакваше да получи всеобщо забогатяване посредством лично забогатяване, а социализма – посредством колективно забогатяване, но и двата модела поставят забогатяването като основна цел, чийто израз е икономическия растеж. Сиреч, всички народи, които издигнаха личното материално обогатяване до висше общественото благо са пред изчезване, съдба, която вече се очертава дори пред Китай.

Но по-интересното е, че притча от преди около 2000 години показва онова, което днес разрушава нашия съвременен живот, това, което влошава качеството му, което ни кара да сме вечно недоволни, мрънкащи и нещастни, въпреки безпрецедентното в исторически аспект материално удобство и благосъстояние. А именно, порочният кръг на стремеж към материално богатство изразен в прословутия „икономически растеж“, заради който изоставяме дори децата си, следствие на което те развиват нашия комплекс за малоценност, благодарение на който също се стремят към материално богатство. Така порочният кръг се затваря. Но бидейки порочен, той не може да е вечен. Днешните поколения са открили решението – да нямат деца. Това е "великият" край!

Кихано
29 януари 2026