Токсичният мироглед

Приятели ми подхвърлиха едно интервю на Иво Христов с Джон Миършаймър (1). А, казвам си, два големи ума, сигурно ще е интересно. Да, беше интересно, даже повече от интересно, щом пиша тези редове. Но нека първо направим справка кой е Джон Миършаймър. От сайта на издателство Изток-Запад (издали са негова книга): „Джон Дж. Миършаймър е американски политолог и професор, който е определян за най-влиятелният съвременен представител на школата на реалистите в сферата на геополитиката. Преподава в Чикагския университет от 1984 г. и е автор на множество статии и книги.“ Напоследък нашумя с критики на американската политика за разширяване на НАТО на изток и западната позиция относно войната в Украйна. Ще сгрешите обаче ако мислите, че професора е някакъв род американски „дисидент“. Ето защо.

Още на първия въпрос Миършаймър отговаря с дежурна опорка на Белия дом: след разпада на СССР САЩ се оказват в положение на единствен хегемон и решават да разпространяват либералната демокрация, когато трябва и с оръжие, като така очакват да постигнат по-мирен свят (минути 1:23-1.53) . Сиреч, съвсем благородни цели. Само че ако целите бяха благородни и истински, то след фиаското в Афганистан САЩ щяха да спрат, защото е ясно, че не правят добро, а зло. Но САЩ не спряха – продължиха в Ирак, после в Либия, заедно с други членове на НАТО, после подхванаха цветните революции, подпалиха Сирия и накрая войната в самата Украйна. Според Миършаймър тази политика била глупава и донесла на САЩ много врагове (минути 1:53-3:11). Това била „Голямата заблуда“, така се казва книгата му наскоро издадена в България. Да, заблуда е, за читателите на Миършаймър.

Пита се колко трябва да си глупав за да „настъпиш мотиката“ над 4 пъти? Не, тук не става дума за глупост. Става дума за целенасочена агресивна политика на умишлено разрушаване на чужди страни в името на световната хегемония и вероятно на нечии икономически интереси. Тази теза за глупавите разпространители на либерална демокрация е част от онова, което в книгата си (2) съм нарекъл „външен психически образ“ на Запада, сиреч – фалшиво лице.

Този номер обаче не мина пред Иво Христов и макар и не много директно той възрази с въпроса – политическият либерализъм не е ли само на думи, само за пропаганда, зад която се крият имперски амбиции. Тогава Миършаймър признава, че либерализмът е бил „кадифената ръкавица покриваща силният юмрук“, от 1783 до 1991 година. Това била реалистичната политика.

След това Миършаймър развива хипотезата, че изпадайки в уникален „период на униполярност“, в който САЩ са единствен хегемон, последният се отклонява от реалистичната политика, поради което се случват гореспоменатите събития. Като доказателство изтъква как САЩ били подпомогнали икономическото развитие на Китай. Смея да твърдя, че тази хипотеза вероятно е фалшива и се основава на изкривени икономически разбирания, с каквито съвременният икономикс изобилства. Самият Миършаймър посочва приемането на Китай в Световната търговска организация през декември 2001 година. Твърдението, че след приемане в СТО китайската икономика расте по-бързо отколкото през 90те обаче не е вярно. В края на периода за който говори, т.е. 2017 година растежът на китайската икономика в реално изражение, т.е. с отчитане на инфлацията, е 6.9 % и е по-нисък отколкото непосредствено преди приемане в СТО – 8.5%. Независимо дали е вярна тази хипотеза, Миършаймър смята подкрепата на развитието на Китай за глупава грешка (8:53-9.24)! Сиреч, приятелството и помощта са невъзможни, единствено конкуренцията и потискането на китайския, а и всеки друг растеж, е разумна политика! Запомнете това твърдение!

В следващите минути Иво Христов насочва разговора към позната история от Студената война – как САЩ развалили съюза между СССР и Китай, като привлекли Китай на своя страна. За Миършаймър това е „много умен ход“.

Тук идва най-интересното. За разлика от Кисинджър, Миършаймър счита, че конфуцианството няма сериозна връзка с това как функционира Китай. С това той зачерква векове китайска история. В моята книга „Положителна теория за бъдещето“ (2) показах, че разликите между бившите католици и протестанти от една страна и православните от друга има значение дори днес, когато всички сме атеисти и че трагичните последствия за нас следват именно от заместването на нашия православен мироглед със западния, който в основната си част е протестантски.

Миършаймър обаче не разсъждава така. За него всички са еднакви. Конфуцианството било „кадифената ръкавица“, която криела китайския юмрук, както либерализма – американския (минути 17:35-18:00), след което признава, че „САЩ са безмилостна велика сила", но "всички велики сили са безмилостни, Съветският съюз беше безмилостен, Русия е безмилостна, Китай е безмилостен, САЩ са безмилостни.“, но си измислят идеология, която да ги представяла като миролюбиви. Освен че е невярно, това твърдение е израз на бай Ганьовската теза „всички са маскари“, която продължавам да твърдя, че не е наша, а е заимствана от западния мироглед, в който тя заема централна позиция. Освен че представлява психологическа проекция, това е и психологическа защита т.е. „ние САЩ може да сме лоши, но и вие сте същите“, която е много често срещана и практикувана от западни мислители и политици. В книгата ми има още примери. На всичко отгоре тази позиция на Миършаймър представлява и изражение на протестантската теза за лошата човешка същност – китайци, руснаци, европейци и прочее всички са толкова лоши, колкото и ние защото такава е човешката същност. Бидейки българи, живели и със СССР и със Запада на нас ни е ясно, че разликата между двете е огромна и очевидна в почти всяко отношение.

В книгата си съм засегнал въпросът за Китай и неговото развитие без да елиминирам неговото конфуцианско наследство. То обаче може да не помогне, ако китайците възприемат западния мироглед, така както ние го възприехме. Това ще разложи китайското общество така както разложи нашето. И има признаци, че това вече се случва. Както съм писал (2 стр. 219) „съществува потенциалната опасност Китай да се превърне във втори Запад“, но не поради несъщественост на конфуцианството, а поради заместването му с мирогледа, чийто ярък изразител е Миършайм. Западния мироглед е универсален само като болест, която се проявява еднакво в различни по своята същност цивилизации.

Във втората половина на интервюто Миършаймър два пъти казва, че Русия не е заплаха за Европа, понеже не е достатъчно силна. В началото на интервюто той сам казва, че агресивната политика на САЩ около границите на Русия е причина за войната в Украйна и човек може да си помисли, че се е вслушал в думите на Путин или на други руски политици. Но не, Миършаймър проявява същата западна глухота за мненията на „низшите“, която Джефри Сакс описа за европейския парламент (3). Ако се вслушваше, щеше да чуе, че Русия няма намерение да напада Европа, а и няма смисъл да напада Европа. Но това би означавало да признае, че Русия е миролюбива страна, което би развалило целият му мироглед, построен на твърдението „всички са маскари“.

Накрая идва най-отвратителното. САЩ трябвало да се съюзи с Русия срещу Китай. За сдържане на Китай? А защо трябва въобще да се сдържа Китай? Отговорът отново е психологическа проекция. Днешните близки отношения между Русия и Китай трябва да се развалят. Те не се вписват в американския национален интерес. Това са политически интриги на моментната изгода.

После, Китай искал Тайван в границите си, а САЩ не искали Тайван да се присъедини към Китай. Това е доста маловажен въпрос за да бъде причина за дефакто световна война. А и какъв интерес имат САЩ в Тайван, та да тръгнат на война за него? Същият, какъвто Русия в Западна Европа – никакъв. Същото е с Южнокитайско море. Китайците го смятали за свое? И какво от това? Ще го оградят с ограда ли? Или ще го преместят на континента? Всичко това са измислени поводи, които трябва да оправдаят готвената от САЩ агресия срещу Китай. За да не им отнеме хегемонията. За да може някой като Джо Байдън да каже „I am running the world.“ (4). Така Миършаймър прокарва американските милитаристични амбиции. Слушайки го ние трябва да ги приемем като нещо нормално. Нали той все пак е учен, професор, преподавател …

Сега разбирам защо са позволили на Миършаймър да стане популярен и едновременно да бъде "критичен" към САЩ. На практика той изцяло се вписва в американската цел за световно господство и дори не го крие. За мен разсъжденията му са отвратителни, схематични и мизантропски. В основата им стои протестантската идея, че всички са лоши, всеки е враг на всеки, всеки съюз е срещу някого – „война на всички срещу всички“ както казва Хобс, или конкуренция и борба за оцеляване по термините на Дарвин. "Реалната политика" изглежда е протестантския рационализъм на международно ниво, бездушно прилаган, съобразяван и оправдаван с "лошата по природа" същност на човека. Отношението към другите е чиста проекция на западното мислене, поради което всеки чужд прогрес е недопустим. Всичко това ярко представя ония елементи на западния мироглед, срещу които съм написал книгата си. Получаваме още един пример, в който претендираща за наука дисциплина – геополитиката, стъпва върху религиозни догми отпреди 5 века. Забележете, претенцията за „голяма наука“ трябва да премахне всякаква морално-етична оценка на възгледите на Миършаймър и действията на САЩ, като по този начин направи приемливи едни напълно неприемливи и строго осъдителни антихристиянски и античовешки тези и действията, които те оправдават – правото на силата и стремежа към превъзходство на всяка цена. Не казвам „закона на джунглата“, защото дори там правото на силата не е основното.

Миършаймър демонстрира точно този западен мироглед, който смятам за токсичен, тъй като ако и останалите го възприемат, например Китай и Русия, то войните на всички срещу всички вкл. между Китай и САЩ са неизбежни и вечни. Това е нещо, срещу което трябва да се борим. А Христов иска да го популяризира у нас ... Сиреч, както съм писал в книгата (2), токсичният западен мироглед прониква на академично ниво. Всъщност, правилно е Миършаймър да е познат у нас, но не за да му се възхищаваме, а като отрицателен пример за негативизъм и мизантропия, на който трябва да се противопоставяме.

Светът няма да се умиротвори докато слушаме авторитети като Миършаймър. Нещо повече, това не е теория ограничена в рамките на международната политика. Това е мироглед отнасящ се всеки от нас, проявленията на който можем да видим навсякъде в ежедневието ни и в който главния герой не са империите, а всеки от нас. Ако добре разберете книгата „Положителна теория за бъдещето“ (2) ще можете да откривате този тип мироглед и да му се противопоставяте, а не да му се поддавате. Защото както каза ген. Попов „И даже когда шторм вздымает толщи воды, ты не ищи маяк. Помни, маяк — это ты“. „И дори когато бурята надига водните маси, не търси фар. Помни — фарът си ти“.

Източници:

1. „Голямата заблуда” в международните отношения – разговор с Джон Дж. Миършаймър

2. Д.Тачев, 2025, „Положителна теория за бъдещето“

3. Речта на Джефри Сакс за Европейския парламент Забележете, че Сакс не поддържа тезата за "глупавите разпространители на либерализъм", а директо обявява, че САЩ след 1991 г. са решили "Да правят каквото си искат." Речта е много полезна за темата на тази статия.

4. Scheerpost, July 6, 2024, „Biden: ‘I’m Running the World’“