Господа другари

Повечето от нас знаят, но някои може и да не знаят, че по времето на социализма учтивите обръщения „господине“ и „госпожо“ бяха заменени с „другарю“ и „другарко“ съответно в СССР – с „товарищ“ (другарю). Замисляли ли сте се какво означава това и защо беше необходимо „господине“ и „госпожо“ да се върнат обратно? Ако „господин“ ви звучи като „господ“ или „господар“, то на прав път сте. Според Български етимологичен речник (1) трите думи имат общ произход и обозначават господство, висша власт.

А някои знаем чужди езици. В много от тях учтивото обръщение също намеква за отношения на господство, власт и подчинение. Ето какво казва справка с изкуствения интелект (Grok).

В гръцкият език е малко по-различно, но думата за обръщението „господин“, „κύριος“ (kyrios), също има древногръцки произход със значение „господар“, „владетел“ или „собственик“ (напр. господар на къща, робовладелец), а също така се използва и в религиозен контекст за „Господ“ (напр. в християнството за Бог).

А „другар“ пак според Български етимологичен речник (1, стр. 432) се родее с „друг“, „втори“, „спътник“, „сдружение“, „придружавам“ и т.н. и е натоварена със смисъл на равенство и сътрудничество. У нас разбора се смяната на учтивото обръщение е привнесено от СССР, от общото комунистическо движение. След Октомврийската революция в Русия (1917 г.) и последвалото установяване на социалистически строй в Източна Европа, включително в България след 1944 г., на обръщенията „господин“ и госпожа“ се считат за свързани с феодални или буржоазни понятия за власт, собственост и господство. Тези термини са възприемани като символи на класовото неравенство. Затова социалистическата идеология се стреми да замени тези обръщения с термини, които изразяват равенство и солидарност. В Русия „товарищ“ (другар, другарка) става официалното обръщение, а в България – „другар“, в ГДР – Genosse (геносе). Важно е да се отбележи, че в Русия/СССР смяната става спонтанно, без декрет или висше указание, за разлика от полово неутралните езикови форми лансирани днес на запад.

Може да мислите, че това е без значение защото нито този, към когото се обръщате с „господине“, ви е господар, нито този, към когото се обръщате с „другарю“, ви е другар“ и може дори да се обръщате с „Ей, алоооу“ или „Чшшшшъ“. Защо тогава обръщенията се смениха, ако няма значение? Както операциите за промяна на пола – защо се правят, след като нямали значение за свободно избираемия пол?

А фактите са факти – ония, които унищожиха социализма и върнаха „господине“ и „госпожо“ желаят да господстват над нас и да се подчинят на господарите си. Това прави нашия тъй наречен „елит“ вече 36 години – управлява ни, мачка ни, продава ни и ние търпитм защото и ние възприехме отношенията господар-подчинен, в които ние сме подчинени на нашенския „елит“, който по същия унизителен начин е подчинен на западния „елит“. Затова сме в ЕС, затова сме в НАТО и затова никой няма да ни пита искаме ли евро или не! Затова махнаха „народна“ от Народна република България (НРБ) независимо какво пише в Конституцията за народа като „суверен“. Република България не е наша, тя е на господарския „елит“ и той се разпорежда с нея, а с него се разпорежда западният елит. Ние сме съгласни с това положение и затова ще се подчиним и ще се качим на катастрофиращия влак наречен „евро“. Това е западния робовладелско-феодално-капиталистически обществен модел, който протестантството обогати с нюанса висш-нисш, правоимащ-правонямащ.

Двете групи обръщения „господине“, „“госпожо“ и „другарю“, „другарко“ отразяват два различни мирогледа, два различни свята, както съм ги описал в „Положителна теория за бъдещето“. Първият е светът на западния кисел и нещастен гражданин, който дължи уважение само на по-висшия, на този който командва, който има власт и права. Това е свят на робство, на борба за превъзходство на война на всички срещу всички, както го е описал Томас Хобс. Свят, в който човекът е нищожество, опорочено от греха на прародителите. Това е модерното общество.

Вторият свят е светът на откъснатите от цивилизацията руски, български, сръбски, а може би и китайски селяни – свят на равни и свободни хора, в който всеки дължи уважение всекиму. Свят който е единен, в който решенията се вземат общо и в обща, а не в групова или частна полза. Свят в който има спокойствие и сигурност, защото човек за човека е другар, защото отношенията са на солидарност и взаимопомощ. Това е свят на стремящи се към съвършенство хора, независимо от възможността да грешат – свят на неопорочени и добри по своята същност човеци. Това е традиционно общество.

За съжаление, това традиционно общество се модернизира по западен модел, урбанизира се и се индустриализира по западен модел, защото друг не е познат, и създаде същите кисели и нещастни граждани подведени от кисела и нещастна градска интелигенция, която пожела превъзходство, която не е приятелска и другарска, която пожела да господства, която скара градът и селото. Тази интелигенция беше флагманът на развалата, тя провали социализма, защото в развалата на едно общество всички имат принос, но нееднакъв – провалът на едно общество е провал предимно на интелигенцията, на образованите, на управляващите. Същите ни провалят и в момента, а ние им позволяваме, което е нашият принос в общия провал.

Връщането към капитализъм, към общество със западни порядки, в които човек за човека не е другар, а господар, беше един изключително невежествен акт, в който поробването беше представено като свобода. Днешното оплюване на социализма и възхваляване на капитализма също са дълбоко невежествени признаци на конформизъм и робска психика, които наблюдаваме повсеместно и ежедневно.

1. Български етимологичен речник Том I (А–З). Съставили: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев. Редактор: Вл. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1971, XCV+679 стр. София, Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 2007 (фототипно издание).