Началото на Тръмп

Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп спечели изборите с лозунга „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again). Колкото по-популярен е лозунга, толкова по-неясно е какво се крие зад него. Последният, но вече позавяхващ, новинарски хит са търговските мита за внос в САЩ, които Тръмп първо наложи спрямо всички държави от целия свят, а после отложи за три месеца, които може да станат завинаги. Всички се чудят каква е целта на тези мита и дали те са гениален ход или голяма глупост. Другият голям провал на Тръмп са преговорите за мир в Украйна, които очевидно забуксуваха. Очевидно, помпозните приказки са едно, реалността – друго. Нека разгледаме действията на американския президент и как прави Америка велика.

Твърдата пред меката сила

Първите действия на Тръмп, или по-скоро приказки, тъй като до действия все още не се е стигнало, освен с преименуването на Мексиканския залив, бяха за аншлус на Канада и Гренландия. Умишлено използвам немската дума „аншлус“, която напомня за присъединяването на Австрия от хитлеристка Германия през 1938 година. Агресивно изказване имаше и по отношение на собствеността на Панамския канал, който от 31 декември 1999 година е предаден на Панама. Всички тези претенции на Тръмп бяха изречени в началото на мандата му и макар по тях все още да няма реално действие, освен митата срещу Канада, те показват един нов и различен подход – този на грубата сила. Ако десетилетия наред САЩ ползваха мека сила, чрез фондации, мозъчни тръстове, обучение на свои хора или тайни операции на секретни служби, то Тръмп директно и грубо заяви своите претенции. Нещо повече, разпусна USAID – основната американска организация финансираща организации прокарващи американските интереси в чужбина. Имайки предвид характера на Тръмп, бих се усъмнил, че в разпускането на USAID не преобладава личния мотив. USAID не е под негов контрол и може да бъде използвана против него, а така или иначе мека сила не му трябва.

Преговорите за мир

Една от големите предизборни хвалби на Тръмп беше, как ще спре войната в Украйна за „24 часа“. И вероятно можеше да я спре, ако беше приел условията на Путин при това няма предвид тези конкретно за Украйна, а и претенциите против разширяването на НАТО. Нека напомня, че през декември 2021 г. Русия представи проектодоговори, в които изискваше НАТО да се върне към състоянието си отпреди разширяването след 1997 г. Това включваше изтегляне на военни сили и инфраструктура от страните, присъединили се към алианса след тази дата, като Полша, Унгария, Чехия и балтийските държави. НАТО, разбирай САЩ, ни най-малко не желае да се съобрази с руските искания и в това отношение Тръмп продължава политиката на Байдън, потвърждавайки правилото, че президента може да се мени, но главната линия не може да се смени, тъй като тя е цивилизационна и ментална. Агресията, превъзходството, грабежа, победата и пренебрежението към всички останали са характерна черта на западния човек. Още повее, че те са силно изразени в самия Тръмп и очевидни в неговите действия на политическия терен.

Правилният ход на Тръмп по отношение на войната в Украйна би се състоял в признанието, че НАТО е бил агресивен съюз, воден главно от САЩ, че отдавна не е нужен, че напразно се е разпространявал на изток, че това е заплаха за Русия, както беше заплаха за САЩ разполагането на съветски ракети в Куба. След това трябваше да признае, че Европа и САЩ са провокирали конфликта в Украйна, че носят вина за него и че приемат безусловно исканията на Русия по отношение на Украйна. Всичко това трябва да бъде съпроводено с пълно спиране на всякаква помощ за Украйна от всички държави в НАТО.

Вместо това виждаме едни безсмислени преговори неясно за какво? САЩ се преструват, че не са страна в конфликта, а встъпват като посредник. Да военните доставки от САЩ спряха, но не и военната помощ. А от Европа и доставките не са спрени. Докато се договаря с Русия, Тръмп натиска Украйна за договор за полезни изкопаеми, с които тя да изплатяла обратно помощта дадена ѝ от САЩ. Тук наглостта на Тръмп зашкалва над максимума. Украинците бяха нещо като наемник на НАТО и в частност САЩ, свършиха една от най-мръсните работи на „хегемона“. Американските сенатори се радваха, колко добра инвестиция било това, тъй като мрат руснаци вместо американци. И сега, когато авантюрата е към края си – дайте си ни парите обратно.

Нещо повече, ако са верни изтеклите условия на предлагания от САЩ на Украйна договор, то САЩ ще завладеят икономически Украйна за вечни времена без последната да има някаква законова възможност да се измъкне. Колко е реалистичен един такъв план е отделен въпрос, но важното е, че той показва намеренията на САЩ, а те далеч не са за отстъпление. За тях Украйна е завладяна територия и те не смятат да я пускат въпреки опасността от по-голяма война. С други думи, опасенията на Русия са напълно основателни. Отделно, Украйна също сключи някакъв никому неизвестен 100-годишен договор с Великобритания.

В заключение мир в Украйна няма да има тъй като Тръмп и целокупния Запад, макар и уж разделен, ни най-малко не смята да прекратява агресията си спрямо Русия. За тях войната в Украйна е небивал успях – руснаци се бият срещу руснаци. Голямата територия на Украйна е ако не завладяна, то неизползваема за Русия икономически. В противниковия лагер е насадена вражда. От това не може да се отстъпи дори ако цената се окаже ядрена война. Така че забравете миротворчеството на Тръмп.

Митата на Тръмп

Каква е декларираната цел на тези мита? Ако се позовем на речта на Тръмп при въвеждане на митата на 2 април 2025 година то целите са следните [1]:

1. Възраждане на американската икономика, връщане на работните места в САЩ, връщане на „златния век“ на САЩ. Втори април е „денят, в който започнахме да правим Америка отново богата".
2. Наказание за държавите, които третирали САЩ нечестно. Интересно как световният бандит, който се представяше за световен полицай, изведнъж се оказа световна жертва на несправедлива търговска практика, която трябва да бъде коригирана с „реципрочни“ мита.

Първата цел е обичайна за налагането използването на протекционизъм – постигането на икономическо развитие. Втората е свързана с първата, въпреки известното морализаторстване. Тя обаче изхожда от хипотезата за свободен пазар. Свободният пазар е честен, но някои страни нечестно ни поставят тарифи, значи ние „реципрочно“ ще им отговорим. Позиция която всъщност не е вярна в нито едно от твърденията си.

Митата могат да бъдат оценени много просто по правилата за икономическо развитие в Част 3.2.1 от „Положителна теория за бъдещето“ и посочените там литературни източници по темата „икономическо развитие“. С две думи, плоските мита, т.е. мита, които се налагат на всички стоки и чиято цел е събиране на средства в държавната хазна, не водят до икономически растеж.

Несъстоятелността на митата на Тръмп по отношение на привличането на инвестиции е очевидна. Например, увеличава митата за внос на автомобили, което трябва да накара производителите да се преместят в САЩ, но в същото време увеличава и митата за внос на алуминий, който е необходим материал за производство на автомобили.

Митата спрямо Китай надминаха 100%. Тогава се оказа, че са направо забранителни за вноса на компютри, телефони и полупроводникова техника въобще, а такива в САЩ или не се произвеждат или се произвеждат недостатъчно. С други думи, Тръмп очаква инвеститори в САЩ, но ги лишава от компютри телефони и друга полупроводникова техника. Наистина гениално! Сега тарифата за внос електроника е отменена уж временно, докато се изработи нова, вече специално за електроника, в която според думите на министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник и други представители на администрацията – митата ще бъдат по-ниски [2]. Сиреч, американците в действие учат елементарното правило, че плоските тарифи са неефективни, а в достигнатите размери от 125% с Китай – направо вредни. Очевидно съветниците на Тръмп са чели само „Винету“, а Тръмп – „Синовете на Великата мечка“.

Реакцията на Китай на митата на САЩ бе според неолибералната мантра – реципрочно увеличиха митата за внос от САЩ. Колко им помага това е неясно, тъй като търговския баланс между двете страни е силно изместен в тяхна полза, т.е. вносът от Китай в САЩ е много по-голям от този на САЩ в Китай. Китайците облагат много по-малък обем от стоки.

Отговорът на другите държави на митата бе по-нормален както Тръмп каза – отишли да му „целуват задника“ [3].

Всички искали да преговарят, затова той даде 90 дни отсрочка за преговори. С други думи, по трудния път се приближаваме към правилния начин.

А какъв е правилният начин? Прави се цялостен анализ на икономиката – какво се произвежда, какво е нивото му на конкурентноспособност, какво липсва като производство. Прилагането на митнически тарифи за внос се съобразява едновременно с наличното производство и с плановете за бъдещо развитие. Тарифите са строго диференцирани. Няма смисъл от облагане на вноса на стока, която не се произвежда в страната. Мито се налага едва когато производството стартира. Покачването или намаляването на митата за дадена стока във времето се съобразява с наличното производство и неговата конкурентноспособност. Могат да се налагат и мита за износ.

За изработването на такава митническа стратегия е необходимо да се обработи доста информация както за вътрешния, така и за външния пазар – работа, която изисква време, усилия и компетентност. Работа, която администрацията на Тръмп очевидно не е свършила. Вместо това, тарифите на Тръмп се изчисляват по търговския баланс в нарушение на самата дефиниция за митническо облагане [4]. Така се получава, че Европейският съюз бил облагал САЩ с 39%, когато средното мито всъщност е 5%. Нечестното третиране на САЩ е следствие от погрешни сметки.

След това, налагането на тарифите става чрез преговори с търговските партньори. В случая с Китай търговският баланс е изместен „в полза“ на Китай. Но това означава, че Китай дава на САЩ „на заем“, което прави Китай зависим от изплащането на този заем. В момента в който се окаже, че САЩ не може или не иска да го плати Китай ще се окаже с голяма загуба. С други думи, Китай също би имал интерес от изравняване на търговския баланс и място за преговори има.

След като декларираните цели, както се оказва, са или непостижими по използвания начин или неправилно определени, то не следва ли да потърсим други, скрити цели на митническата политика на Тръмп. В медийното пространство се вихри идеята, че това било сделкаджийска тактика, която била описана от самия Тръмп в някаква негова книга. В началото на преговорите предлагаш нещо шокиращо, за да принудиш опонента да се съгласи на условия изместени в твоя полза. Такава тактика може и да е работила със североамериканските индианци преди 200 години, но едва ли би била ефективна днес. Друга скрита цел би могла да бъде установяването на свободен пазар. Сиреч, преговорите по митата да се превърнат в преговори за пълното им премахване. Такъв намек се съдържа във втората декларирана от Тръмп цел.

Изхождайки от декларираните цели, ако трябва да оценим с две думи митническата политика на Тръмп, то тя е невежествена и неуважителна спрямо търговските партньори. С тези си качества тя показва приемственост с администрацията на Байдън, чиито икономически санкции спрямо Русия се провалиха поради незнание на същите правила за икономическо догонване, и чиято арогантност спрямо съюзниците им от Западна Европа доведе до лишаването ѝ от евтин енергиен ресурс. Така за пореден път се потвърждава тезата ми, че Западът напълно е загубил икономическата си експертиза.

Какъв би бил ефектът от тези мита? Хаотичните действия водят до непредсказуем резултат. Необмислените мита имат случаен ефект върху цените, а от там и върху веригите за доставка. Ограниченията разбира се засягат главно САЩ и объркват основно търговията със САЩ. Въпреки това, всяка държава и компания ще преразгледат търговските си приоритети и ще се адаптират съответно, ако имат необходимото време преди следващото помпозно решение на Тръмп. При всички случаи демонстрациите на сила и превъзходство от страна на САЩ едва ли се харесва на света. Никога не се е харесвало и шансът новата „велика“ Америка да си остане само с преименувания Мексикански залив е съвсем реалистичен.

Заключение: Що за президент е Тръмп

Идването на власт на Тръмп в САЩ определено е резултат от раздвояването на Западният елит. За това раздвояване свидетелстват мерките срещу него по време на предизборната му кампания, които стигнаха до опит за убийство. При това автентичен опит, тъй като Тръмп се размина „на косъм“ със смъртта. Разбира се, чисто конспиративно можем да мислим, че е инсценировка с червена боя, но дори и най-големите конспиратори все още не са тиражирали такава хипотеза.

Въпреки раздвоението на западния елит политиката на Запада не се изменя – глобална хегемония на всяка цена. Както виждаме, действията на Тръмп изцяло се вписват в тази отколешна западна мечта за владеене на целия свят. Да, Тръпм привнася два нови елемента, които изменят средствата, но не и целта – доминацията на мека сила и прикритост се сменя с претенции за груба сила и откритост. Фокусът може би се премества от Русия към Китай, но засега главно с приказки, поради неуспешния ход с митата.

Приемственост и дори развитие има на една друга характеристика – невежеството. Ако президентските екипи преди Тръмп сгрешиха със санкциите срещу Русия и вместо нея удариха съюзника си – Западна Европа, то администрацията на Тръмп разви това невежество до безсмислена война на митнически тарифи, която както изглежда ще завърши толкова безславно, колкото помпозно започна.

За едни Тръмп е гениален и развивал някаква супер-интелигентна тактика, но действията му до сега изглеждат повече като „въздух под налягане“. На практика всичките му външнополитически инициативи са провалени. Дори преименуването на Мексиканския залив е отразено само в американските карти (На картата на Гугъл на български език „Американски залив“ стои в скоби под „Мексикански залив“). До тук Тръмп прави Америка отново велика само на приказки, което съответства на повърхностния му характер.

Как ще се развият събитията в бъдеще ще бъде доста интересно. Засега нещата вървят към „опитомяването“ на Тръмп до обикновен американски президент, но да се надяваме, че до края на мандата му все пак ще нанесе непоправими щети на САЩ и целокупния Запад.

1. mediapool.bg, „Тръмп реши да "освободи" Америка, като обяви търговска война на целия свят. За ЕС митото ще е 20%“ (допълнена), 3 април 2025 https://www.mediapool.bg/tramp-reshi-da-osvobodi-amerika-kato-obyavi-targovska-voina-na-tseliya-svyat-za-es-mitoto-shte-e-20-dopalnena-news369851.html
2. Джош Уиндгроув “Тръмп предупреждава за предстоящи мита за електрониката след отсрочката”, 14 април 2025, Bloomberg TV Bulgaria, https://www.bloombergtv.bg/a/2-novini/143579-tramp-preduprezhdava-za-predstoyashti-mita-za-elektronikata-sled-otsrochkata
3. mediapool.bg, "Целуват ми задника." Тръмп за страните, на които наложи мита“, 9 април 2025, https://www.mediapool.bg/tseluvat-mi-zadnika-tramp-za-stranite-na-koito-nalozhi-mita-news370056.html
4. Ангела Гьопферт, „Магическите формули на Тръмп: ето как изчислява митата“ Deutsche Welle, 4.04.20254 април 2025 https://www.dw.com/bg/magiceskite-formuli-na-trmp-eto-kak-izcislava-mitata/a-72134629

[Коментари и дискусия в Телеграм.](https://t.me/antipropagandaEU/